.jpeg)
Понякога се питаме дали очите, с които ние гледаме света, не виждат нещо различно от очите на останалите.
На 4-ти януари посетихме общински приют „Горни Богров“ и станахме свидетели на тревожна картина: тежко запрашаване на въздуха и невъзможност да се диша нормално. Кучета и клетки – покрити с фин червен прах. Бели кучета – червени. Черни кучета – кафяви, шарени кучета с неидентифициран общ цвят. Купи с вода, превърнати в червеникава течност. Лица на доброволци и служители – покрити със сажди.
.png)
Какво видяха институциите в лицето на районния кмет на район „Кремиковци“ и неговия екип след десетките подадени сигнали и конкретно посочване на източника на замърсяването?
Кметът на район „Кремиковци“ Лилия Петрова Донкова не е констатирала „наличие на запрашаване, нито видими следи от такова“.
Очевидно наличието на богат снимков материал и ясно посочен източник на замърсяването – утайника на „Кремиковци“, разположен в непосредствена близост до приюта – не са били достатъчни, за да се установи причината за проблема. Проблем, който не се случва за първи път на територията на района.
.png)
А РИОСВ – София?
Според тях подробният ни сигнал "не конкретизира законен обект и/или дейност – източник на промишлено замърсяване".
А липсващите видими следи?
На 11 януари, седмица по-късно, все още:
- бетонните повърхности на клетките в приюта са със слой червеникав прах;
- кучетата, настанени в приюта, имаха червеникав оттенък на козината си;
- доброволците и персоналът, след допир до кучетата и/или външни повърхности в приюта, получаваха червеникаво оцветяване на ръцете и/или ръкавиците.
.png)
Нима не беше възможно да се установи същото при проверката на терен на 9 януари?
Призоваваме всички доброволци и местни жители да не се отказват и да оспорят отговора на районната администрация. Ние ще направим същото, защото вярваме, че здравето и животът на кучетата, жителите на района, както и здравето на персонала и доброволците, са сериозно застрашени.
.jpg)
