Анита
Анита прекара около година от живота си в клетката преди да ни се довери и излезе на разходка. Търсим нейния човек, който да навакса загубеното време и дари това нежно момиче с незабравими спомени.

Анита, нашата глезанка. В началото беше в дилема. Радваше се, когато любимата ѝ доброволка влезе в клетката. Тръгваше към нея с размахана опашка и на средата на пътя решаваше обаче, че я е страх и се отдалечаваше. Дълго време Ели трябваше да я ухажва, но усилията бяха оценени - в един момент тя ѝ позволи да я докосне. Явно ѝ хареса, защото при всяка следваща среща сама тръгваше към нея с все повече увереност. Дори в един момент позволи да ѝ се сложи нагръдник и с бодра крачка тръгнаха към поляната. От тогава няма пропусната разходка. Всяка събота излиза, с всички доброволци. Тя е спокойно куче, разхожда се с умерено темпо, разузнава околността и бърза само, когато излиза от клетката. За съжаление разходките не са вечни и когато идва време за прибираме обратно в клетката, тя много деликатно ни показва, че хич не я устройва това. Бави се и разсейва по най-сладкия детски начин. Все още има някои фактори, които я плашат, като например ветровито и дъждовно време. Най-вероятно и всяко едно непознато пространство, както е градската среда ще я плаши известно време. Тя не е подходяща да живее близо в до оживен булевард, в шумна среда, която най-вероятно ще ѝ носи стрес, но кварталите с много зелено наоколо биха били подходящи за нея.Сигурни сме, че я чака светло бъдеще и смелостта, която прояви с това, че ни се довери ще ѝ се отплати в най-скоро време.Хубавото е, че тя Анита и хората и е общителна със себеподобните.
Повече за Анита вижте тук:
https://youtu.be/mKEeuQU3QS4?si=ep3mm-eYnbn_EF9C
https://youtu.be/xLuLz7w1ZzM?si=rs2Mq8ALjvuIfMbN

Сигурни сме, че светло бъдеще го чака нашето момиче и смелостта, която прояви с това, че ни се довери ще ѝ се отплати в най-скоро време.