Канела
Канела е красиво и чувствително куче със среден размер, което все още е срамежливо около хора. С времето тя се научи да излиза с доброволците по поляната и да оценява компанията на хората.
Канела е улично куче - като хиляди други в България. Не мислим, че тя някога е имала дом. Най-вероятно е родена на улицата някъде в милионната столица, и е израстнала като част от безбройните глутници. Определено не е имала добър живот, но поне е имала групата си, свободата си, както и несигурния късмет някой добър човек да й подхвърли нещо за ядене или сама да си намери две-три хапки покрай контейнерите за боклук в квартала. Разбира се, зимата е най-тежко – студът сковава всичко и те хапе жестоко, но тя някакси е оцеляла – сгушена заедно с останалите в храстите между панелните блокове.
Сега си представете как постепенно се събуждаш – очите ти още не искат да се отворят, но умът ти вече е буден. Усещаш леден бетон под тялото си, а около теб е адски шумно – чуваш отчаяния лай на стотици други кучета около теб. Някои от тях изглежда се бият, и никой от тези гласове не ти е познат...
След време успяваш да отвориш очи и какво виждаш...под теб - бетон, около теб – решетки, и много непознати муцуни наоколо. Отново затваряш очи и се надяваш, че когато пак ги отвориш, ще си отново в собственоръчно направената дупка под любимите ти храсти, а другите от групата ти ще са около теб. Но когато отвориш очи, отново си тук – в най-големия приют в България. Ден след ден, седмица след седмица...месец след месец. Защото ти си просто една ушна марка с петцифрен номер на нея – една от 1500.
Това е съдбата на Канела и хиляди други кучета в приюта – бетонен под и метални решетки. Без защита от слънцето през лятото, а през зимата студът се завръща и отново те хапе без милост...
