Лайла

Да си черно куче не е лесно, но да си черно куче в приют е още по-трудно. Лайла е все още дете, мила, деликатна, нежна, любопитна, обича да изследва поляната и да опознава малкото пространство извън клетката заедно със своите братя и сестри. Детското нетърпение я завладяваше всяка събота, когато четиримата мускетари излизаха да повеят уши. Лайла се разбира чудесно и с други кучета, обича да се запознава и да създава нови приятелства. Още повече обича двукраките приятели, които я разхождат, галят, гушкат и и дават някакви вкусни неща, които тя не получава през останалото време. Би се вписала отлично във всеки дом и няма да откаже всекидневно гушкане, галене и меко легълце.

Животът на Лайла бе относително монотонен и тя с нетърпение очакваше всяка събота и доброволците. Съдбата обаче бе решила да подложи Лайла на тежко изпитание, тя и сестра и изтеглиха късата клечка и бяха преместени от приюта в Сеславци в този в Богров. Там има само бетон и къщичка, няма я вътрешната част на клетката, в която има някаква топлина, новите съквартиранти на Лайла не я харесват особено и я нападат. Няма ги и седмичните 30 минути, заменени са от половин час месечно. Искриците в очите на момичето започват да угасват, заменят ги страх и тъга.

Още за Лайла може да откриете тук : https://youtube.com/shorts/SmxuMmZPtuI?si=hPjEtNuONcRUAap1

‍