Ото

Update - 25.09.24

Вече повече от 2 години Ото е в приюта. Той беше спасен от улицата като новородено и докаран в Сеславци заедно с трите си братчета. Ото, Логан, Кирил и Методий – така ги кръстихме и вярвахме, че много скоро тези малки шепички любов ще имат свой дом и семейство, че ще бъдат обичани. Обич, която им беше отнета още като новородени, когато бяха отделени от майка си. Искрено се надявахме и се молехме, животът им да не мине по приютите, да успеят да видят и да се докоснат до света извън решетките.

Може би, молитвите ни бяха чути и преди около година Кирил беше осиновен. Малко по-късно и Методий откри своите хора. А съвсем скоро и Логан ще замине към новото си семейство. Тези кучета са от малкото късметлии, които успяха да разберат, че съществува и друг живот различен от този в приюта. Разбраха какво е да е да имаш истински дом и семейство. Разбраха какво е да спиш на меко легло, вместо на плочките в клетката. Разбраха какво е да бъдеш извеждан на разходка по няколко пъти на ден, а не да чакаш своите 30 минути свобода само през съботите. Разбраха какво е да бъдеш обичан.

Само Ото все още не знае, че съществува и друг свят. Дните му в приюта са сиви и еднообразни. Всеки следващ ден е като предишния и нищо ново не се случва. Тук той наистина се чувства много самотно. Виждаме как искриците в очите му започват бавно да угасват. Винаги когато съботите влезем в клетката, за да го приготвим за разходка, той се изправя на задните си лапи и ни прегръща силно, вкопчва се в нас, сякаш с надежда, че този път няма да се върне обратно след 30 минути. Но уви, седмица след седмица се случва едно и също нещо...

Дали и Ото ще има късмета на своите братчета? Дали ще се появи Човек и за него, преди искриците в погледа му да угаснат завинаги? Дали ще дойде денят, в който ще влезем в клетката му за последен път, за да го приготвим, но този път не за 30-те минути разходка, а за срещата с новия му живот.

‍

10.01.24

Ото, нашето черно момче с много лица... Когато застанете пред клетката, той се откроява пръв - уверен, енергичен, сякаш казва: "Аз! Аз! Изведете ме пръв!" Щом влезете вътре, той се нахвърля върху вас, обсипвайки ви с мокри целувки и прегръдки. Щом успеете да му сложите нагръдник, той буквално ще ви издърпа навън, но тогава... той се преобразява за секунди. Става спокоен, внимателен, аналитичен. Отначало може да си помислите: "Страхува ли се от нещо?". Не се заблуждавайте! Той просто иска да се увери... че ще бъдете негов... Момчето обича да яде, само погледнете този гръб, тази лъскава козина. Въпреки това, ако си мислите, че можете да го подкупите с лакомства, малко се лъжете. Извеждате го на разходка и си мислите, че го разхождате. След няколко минути разбирате, че той ще ви води към мястото, което иска да проучи. Защото Ото е лидерът, силният характер. И вие не можете да устоите на този поглед, на тези очи. Тръгвате с него. Приключението е гарантирано, въпреки ограничената територия за изследване. Представете си, ако територията беше по-голяма - поле или гора. Ние си го представяме си го и го искаме силно!

Може да видите повече от Ото на https://youtu.be/AH5I-5lkyu4

‍

‍