Панчо го знаят всички доброволци. Заедно с братята и сестрите си, Панчо дойде преди две години в приюта в Сеславци. Бяха вече поизрастнали кучета, с изразен характер, а Панчо беше най-страхливия от всички. С месеци не можехме да посегнем да го погалим, а видеше ли повод или нагръдник започваше да се удря в стените на клетката от ужас. С много търпение, лакомства и присъствие на доброволци всяка събота, той най-накрая се довери на хората.
В началото го носехме на ръце до поляната и обратно, защото не искаше да помръдне и сантиметър. Лека-полека посвикна с нагръдника и повярва, че ние не сме там, за да му навредим. И до днес Панчо продължава да роптае при слагането на нагръдника, но пристъпи ли извън клетката веднага променя поведението си и ни показва колко е добър и кротък и, че въпреки притеснението му е с голям потенциал да се превърне в прекрасен домашен любимец.
Да, Панчо е притеснително куче, също както хората и кучетата са различни по характер. Знаем, че много биха се разпознали в неговите тревожни очи и също както при хората вярваме, че на всеки трябва да му се даде шанс да бъде интегриран в обществото и да води нормален живот на място, на което се чувства комфортно. Представяме си нашето момче на нечие диванче, на килимче пред камината може би и най-вече близо до неговия си човек. Някой, който ще му вдъхва сигурност в моментите на тревожност. Някой, който вярва във втория шанс. Ако това си ти - ела в събота в Сеславци, за да се убедиш колко специален всъщност е Панчо.
