Руен
Руен е връх в България, в Осоговска планина. Пътят дотам не е дълъг или труден, но е изпълнен със завои и понякога може да бъде изморителен. Но когато достигнеш целта си, вдишаш чистия въздух и усетиш вятъра в косата си, разбираш че всяка стъпка си е струвала. Гледката остава в сърцето ти и продължава да ти дава истинско щастие. Това е и историята на нашето момче Руен – не много дълга и впечатляваща, но ние знаем, че приютът за него е просто една стъпка преди върха – и надяваме се, последната.
Руен е куче, което ни показа, че промяната е възможна. От душа, изпълнена със страх от непознати хора и кучета, силни шумове и резки движения се показа истинската му същност – на верен другар, който с удоволствие излиза на разходка (разбира се, с неособено желание когато е студено) и помни всичките си приятели! Дори храната не може да го изкуши толкова, колкото протегнатите за прегръдка ръце на човека до него.
С Руен се познаваме, откакто беше малко бебе в приюта в Слатина. След като поотрасна (и след няколко, за съжаление неуспешни осиновителски акции), той се премести в приюта в Горни Богров. В началото излизаше от клетката си, но винаги плахо, с нос, забит в земята и се криеше от другите кучета между краката на доброволците. Понякога просто спираше, защото му трябваше сигурност, че няма от какво да се страхува – и след малко гушкане, беше готов да продължи напред.
Неговият събрат по клетка много помогна с преодоляването на страха от непознатото и Руен показа изключителен напредък – страха от каишката не само премина, но той вече се радва, когато види как хората идват за него - и с удоволствие излиза да изследва света в 30-те минути, които съдбата му е отредила. Все още е леко неспокоен около нови хора, но след малко време и приятелско погалване това бързо-бързо остава в миналото.
За съжаление, Август 2022 нанесе голям удар на Руен – неговият съкилийник беше намерен безжизнен в клетката им. Макар да се разбира с другите кучета в приюта, не всички от тях се разбират с него и оттогава той се чувства по-самотен отвсякога и чака ли, чака...
От началото на 2024 благодарение на виртуалните си осиновители Лилия и Деси, успяхме да изведем Руен от приюта и да го настаним временно в хотел за кучета. Въпреки, че в хотел е в пъти по-добър от приюта, той все пак не е дом.
И Руен, и хората около него се надяваме скоро да се появи човека, който ще види голямото му сърце и ще му покаже истинското щастие и топлина, които той наистина заслужава.
