Румпелщилцхен (или накратко Румпи) вече е видял доста от света. Дори веднъж беше до Холандия.
Там той не видя лалетата, но поне видя частен приют, където трябваше да очаква своите осиновители. Те обаче не дойдоха и през следващия месец също никой не хареса кривокракия Румпи. Чакането беше напразно – може би краката му бяха твърде криви за вкуса на хората там, или характера му – твърде непокорен, тъй като Румпи иска да има хората изцяло за себе си. И както трябваше да стане щастлив холандец така се озова обратно отново в приют Горни Богров. За щастие, тогава се приспособи доста добре, въпреки неприятната ситуация (или да кажем, че другите кучета в клетката свикнаха със сприхавия си съквартирант и го избягват).
Но стане ли дума за общуване с хора, Румпи е перфектен! Той обича вниманието, да бъде гален, не дърпа повода и е накратко един спокоен приятел. Затова и беше харесан и осиновен в София. Ние бяхме най-щастливите хора на света, защото бяхме започнали да губим вяра, че той някога ще бъде наистина нечий домашен любимец.
Уви, скоро пак изтегли късата клечка, милия. След само три месеца, в които си имаше собствен диван и домашен уют, ние получихме съобщението “не го искам повече”. Обясненията които получихме не бяха убедителни и говореха за това, че по никакъв начин не беше положено усилие поведението на Румпел да бъде правило изтълкувано. Даже подозираме, че осиновителят му е прибягвал към физическо насилие спрямо него. Въпреки това Румпи преживя много тежко раздялата. Наложи се да го настаним в частен хотел, защото за трети път да се върне с Богров не беше опция за нас. Но дори най-добрият частен хотел не е дом, и Румпи страдаше дни наред. Сега вече се е примирил, но ние не сме.
Търсим за Румпел човек, който го приема такъв какъвто е. Който уважава пространството му и който не иска със стари разбирания да промени насила характера му. Мечтаем за човек, който да му предостави уют вкъщи, разходки и адекватна храна - сигурни сме, че тогава Румпи ще бъде най-благодарното куче на света.
