На малък брой кучета в приюта знаем историята как и защо са дошли. На по-голямата част няма кой да ни я разкаже и можем само да гадаем. Има обаче едни, чиито белези, страх в очите и поведение сами говорят за живота им преди приюта. Едно от тях е Симба. Тя не ни допускаше до нея, а повода беше най-страшното нещо, което бе виждала. Но не се отказахме, защото всеки заслужава шанс да бъде щастлив, а тези, които ние хората сме длъжници, дори още повече. И така всяка събота отделяхме по малко време на Симба, първо само през решетките, след време ни позволи да влезем при нея и да я подкупим с някои и друго лакомство. Година и половина Симба не бе напускала клетката си, докато не дойдоха Коледните разходки, когато я посети доброволец, който не бе идвал от дълго време в приюта, но който тя добре познаваше. Симба се зарадва така както само едно куче може да се зарадва когато вижда своя стопанин. Толкова много, че дори забрави всички страхове и направи първите си стъпки извън клетката .. чааак до поляната. А от поляната чаак до гората на един от нашите излети с много други кучета и доброволци. Тук трябва да похвалим нашето момиче и за стоицизма и доброто поведение при возене в кола.
Ако дойдете в събота в приюта в Сеславци, ще видите нашата Симба гордо стъпваща по тревичката и радваща се на всеки, който посегне да я погали. За нейната смелост, вярваме, че момичето заслужава най-хубавия дом и човек, който да ѝ даде цялото щастие на света, за да компенсира за годините загубени зад решетките и миналото ѝ.
