София

През 2020 г. в приюта в Сеславци беше доведена една изплашена, недоверчива и трепереща майчица заедно с новородените си бебета. Кръстихме я София, тогава тя беше на около годинка. Не знаем каква е историята ѝ преди приюта, можем само да гадаем какво беше преживяла. В очите ѝ се четеше страх, болка и ужас.

Късметът се усмихна на децата ѝ и много бързо те бяха осиновени. Когато все още си малък и сладък, вероятността да бъдеш харесан и осиновен е доста по-голяма. Майка им София обаче остана в приюта, уплашена и самотна. Времето си минаваше, а тя беше все такава.. счупена.. с лая си сякаш ни предупреждаваше, че няма смисъл да се опитваме да я съберем, няма смисъл да се занимаваме с нея и по-добре да я оставим на мира, сама  с болката ѝ. Ние, доброволците, обаче не я оставихме. Седмица след седмица, стояхме с нея в клетката, разказвахме ѝ за живота навън, опитвахме се да и върнем вярата в хората и доброто. Всеки път обаче, когато влизахме при нея, тя ни посрещаше с лай, не позволяваше да я доближим, беше немислимо да и се сложи повод. Отне ни около три години да спечелим доверието ѝ. Най-накрая, след толкова време зад решетките, тя ни се довери и за първи път излезе на разходка. С времето започна да става все по-уверена и социална, а разходките все по-дълги. Въпреки това, все още се плаши и не позволява да бъде докосвана и галена. Момичето ходи добре на повод, но и до днес изпитва страх при слагането му.

София е социална с кучета, през годините е сменила доста съквартирани, никога не е имало проблеми в клетката ѝ. Въпреки напредъка си, към хора все още е недоверчива. Отнема известно време докато допусне човек до себе си.

След близо четири години прекарани в Сеславци, през месец юни, София го напусна. Напусна го, но не защото се появи Човекът, който толкова много чакахме и вярвахме, че ще отведе нашето момиче вкъщи. Напусна го, защото беше преместена в приюта в Богров, там сред още 1500 кучета. Отведоха я, защото вече беше пораснала,защото нямаше място за новите бебета, защото прекалено дълго време се беше задържал там. Отведоха я заедно с още седем кучета от приюта, сега там те делят обща клетка, обща храна и за момента обща съдба.

В Богров животът е по-различен, клетките са на открито, кучетата са в пъти повече, там няма как да се излиза на разходка всяка седмица. В най-добрия случай, социалните кучета излизат веднъж месечно. Подобно място, може да се окаже наистина пагубно за страхливо и недоверчиво куче като София. Възможно е прогресът, който тя постигна през годините много бързо да се изпари.

Вярваме, че в нормална и спокойна среда, София ще може да превъзмогне страховете си много по-бързо. Важно е бъдещият ѝ стопанин да и осигури достатъчно време, спокойствие и разбиране. Подходящо място за нея би било къща с двор или по-спокоен и тих квартал.

Тежко е да се примириш с мисълта, че почти целият живот на едно куче ще премине в приютите. Тежко е да знаеш, че даже и там няма място за всички. Тежко е да осъзнаеш, че може би, София завинаги ще остане просто една ушна марка в регистър.

Още информация за София може да откриете тук - https://www.youtube.coм/Sofiya