Нека първо да разсеем един мит: „Куче с нагръдник не може да се научи да не тегли повода.“ или „С нагръдник кучето ти тегли повече отколкото с нашийник.“
Може би хората, които идват редовно в приюта са го забелязали: когато кучетата излизат след 6 седмичен престой от клетките си, повечето от тях дърпат и теглят много. На кучетата, които след 5 минутен спринт не се успокояват и продължават да теглят им слагаме нагръдници, за да може разходката да бъде комфортна и да не е причинява постоянен натиск на врата.
Това, което се случва е, че кучето веднага забавя тегленето, видимо се отпуска и става по-чувствително за нещата, които се случват около него. Разходката започва да става приятно преживяване за него.
Kакто знаете, нашийникът се поставя на врата на кучето, а той е тяхното най-слабото и чувствително място. В областта на шията на кучето са разположени важни анатомични структури, като щитовидната жлеза, ларинкса, трахеята, лимфните възли, големите шийни съдове, черепните нерви и хиоидната кост. Ако кучето дърпа постоянно нашийника, тогава се притиска дихателната тръба и в най-лошия случай се наранява ларинксът. Мускулите на шията автоматично натрупват напрежение, за да се съпротивляват на натиска. Това може да има няколко негативни последствия, които да доведат до напрежение в мускулите, главоболие, възпаления на горните дихателни пътища, увреждания на шийните прешлени, ларинкса или дори на щитовидната жлеза.
За да избегнем всичките тези неприятни неща, най-важното нещо, което трябва да направим, е да научим кучето ни да върви спокойно до нас.
Никога не слагайте нашийник при следните обстоятелства:
1. Кучето ви е от така наречените „брахицефални породи“, към които спадат Френския, Американския и Английския булдог, Мопс, Бостън териер и Пекинез. Tези кучета са предразположени към дихателни проблеми поради формата на муцуната си. Представете си сега, ако вие допълнително им ограничавате потока на въздух чрез натиск върху трахеята, колко вредно и неприятно е това за тях.
2. Ако разхождате кучето си с Флекси повод (разтегателен повод) или тренировъчен повод (дълъг 5, 10 или повече метра).
Запомнете: Флекси или тренировъчен повод не трябва никога да бъдат закачани за нашийник.
Причините са многобройни, а ситуациите, в които можете да изпаднете - изключително опасни за вашето куче.
Представете си, че спринтирате с пълна скорост и отпуснато въже закачено на врата си. След около 10 метра бивате принудително спрени, например от настъпване на въжето (или достигане края на Флексито). Съпротивлението ще е голямо и тласъкът ще ви върне със сила назад.
Често сме били свидетели, особено при дребните кучета, как директно хвърчат със салто във въздуха.
Ефектът, който се получава при удължаването на въжето и внезапното му спиране оказва изключително негативно въздействие върху врата на кучето и може да причини тежки наранявания на шийните мускули и дори на гръбнака.
Нагръдникът разпределя силите по-равномерно върху цялото тяло на кучето и вашият домашен любимец ще ви благодари за това.
А дали всеки един нагръдник е подходящ и по-комфортен от един нашийник? Категорично не.
Изборът на правилния нагръдник е важен, колкото и този за правилния нашийник (колкото по-широка е лентата, толкова по-безопасна е тя за кучето).