Теодор

С Теодор всъщност разбрахме,че има едни невидими ангели в този град, които без да разчитат на никого просто си действат. Хранят, кастрират, лекуват, връщат. Опитват се да убеждават хората да бъдат отговорни. Когато обаче си съвсем сам, тази огромна задача е трудна. Когато си обаче сред съмишленици, каузата ти става споделена. Много сме щастливи, че Теодор ни писа в момент, в който ние имахме възможност да кажем “да” и да му помогнем в труден момент. Още по-щастливи бяхме, когато той се превърна в редовен доброволец (и скоро след това старши доброволец), на когото можем да разчитаме всяка седмица. Изключения правят случаите, когато за пореден път печели някой маратон и ни носи наградата в приюта за почерпка.

‍